Фън, спам, шитня, тр, тд!

[ganador]

Паркинг. Мъж - прегръща колата си, целува я по капака и вратите. Плаче, милва я. Минава друг мъж:
- Продаваш ли я?
- Не. Жената взе книжка!!!

[Marlboro]

[G_o_c_e_v]

Карайте си скъпарските коли, мацките налитат на...
Трактори

[TourneoRS]

едно време бях голям  фвн

[escobar]

http://youtu.be/0OmT0yBL29E

[pAbLo]

От известно време се каня да си търся нова ежедневна кола...
Май я НАМЕРИХ,но се чудя още бензин ли е,дизел ли е....

Двигател :     2.0 TDCi 140 к.с.
Скоростна Кутия :     Ръчна
Гориво :     Бензин

[mediacenter]

едно време бях голям  фвн

Аз също
Между другото си ги изтеглих всички броеве от Zamunda в PDF.
Не е същото..но няма как..моите са безвъзвратно погубени.

[Bobi]

Предлагат ми комплект предни + задни амортисьори SACHS за около 300-310 лв и съм на ръба да ги взема, въпреки че моите са ок. 

[Pyrhel]

[Marlboro]

- Как е тъстът ти?
- Не питай!
- Да не е болен!
- По-лошо!
- Да не е умрял?
- Още по-лошо, смени си пола и сега имам две тъщи!...

[ganador]

[Радко]

[mediacenter]

През 1982 г. Лари Уолтърс от Лос-Анджелес решил да осъществи отколешна мечта - да полети, но не на самолет. Той изобретил собствен начин за пътешествие по въздуха. Уолтърс завързал към удобно кресло 45 метеорологически балона, напълнени с хелий, всеки от които с диаметър около 1 метър. Седнал в креслото, взел запас сандвичи, бира и пушка. Приятелите му отвързали въжето и Лари полетял. Г-н Уолтърс имал намерение плавно да се издигне на трийсетина метра, креслото обаче рязко се понесло и стигнало 5 километра.

Съседите били леко озадачени. Да звъннат на 911? Защо? Човекът е отлетял. Да се лети не е забранено. Законът не е нарушен. Насилие не е имало. Америка е свободна страна. Искаш да летиш - лети.

...След четвърт час диспечерът на близкото летище приема доклад от пилота на пристигащия лайнер:

- Момчета, между другото, известно ли ви е, че тук в коридора за приземяване някакъв идиот лети на градински стол?

- Моля??? - отговаря диспечера, смятайки, че халюцинира от преумора.

- Както вече казах - лети си! Държи се за стола си. Все пак летище е, та си помислих, че някак не е редно ...

- Командире, - усещат се метални нотки в гласа на диспечера, - имате ли проблеми?

- Аз ли? Не, никакви, всичко е нормално.

- Не бихте ли искали да предадете управлението на втория пилот?

- Защо? - учудва се командира - Не ви разбирам.

- Полет 1419, повторете доклада си на диспечера!

- Както казах, във вашия коридор за приземяване някакъв идиот лети на градински стол. На мен не ми пречи, но вятърът, сами разбирате...

Диспечерът изключва високоговорителя. Началникът на смяната гледа с широко отворени очи. Към пистата се устремяват пожарни и бърза помощ, тя е освободена, всякакво движение е прекратено, очаква се аварийно кацане. Лайнерът се приземява е нормален режим, по стълбицата се втурват агент на ФБР и психиатър.

Доклад от следващия самолет:

- Защо по дяволите някакъв кретен на разноцветни балони ми препречва пътя? Вие изобщо следите ли какво се случва във въздуха?

В диспечерската настава тиха паника. Неизвестен психотропен газ над летището.

- Спокойно, капитане. Освен вас, някой друг вижда ли го?

- Вие какво искате от мен? Да зарежа управлението и да се втурна в салона да преглеждам пътниците да не би някой случайно да е ослепял?

- Защо смятате, че биха могли да ослепеят? Още какви признаци на разстройство бихте посочили?

- Земя, аз нищо не смятам, просто казах, че тази гадна птица на въженца изпълнява ролята на въздушно заграждение. А разстройство бих нарекъл работата с вашето летище.

Диспечерът тресе глава и се опитва да я облее с чаша вода. В крайна сметка се залива с чаша кафе.

Трети самолет:

- Бих искал да споделя с вас джентълмени, че твърде нелепо и самотно изглежда на такава височина човек без самолет.

- В какъв смисъл??!!

- О. И в пряк, и във философски... и в аеродинамически.

В диспечерската подозират първо-априлски номер, но календарът показва съвсем друга дата. Четвъртият лайнер е ледено вежлив:

- Земя, докладвам, че току що някакъв човек за малко не влезе в левия ми двигател, създавайки опасност за аварийна ситуация. Не искам да замърсявам ефира при кацане. След завършване на полета съм длъжен да подам писмен доклад.

Диспечерът гледа въздушното пространство с погледа на Горгона Медуза, убиващ всичко, което шава.

- ... И кажете на студентите, че ако тези идиоти ще празнуват Хелоуин то това няма да свърши добре! - моли следващия.

- Колко са?

- Откъде да знам?

- Спокойно, борд. Доложете поред. Какво виждате?

- Пистата за приземяване виждам отлично!

- По дяволите пистата!

- Не разбрах? Какво имате предвид?

- Продължавайте кацането!!

- А какво според вас правя? Земя, при вас там всичко наред ли е?

- Кажете - вие наблюдавате ли неидентифициран летящ обект?

- Защо да е неидентифициран? Съвсем даже си е идентифициран.

- Какво е това?

- Човек.

- Той какъв е, супер йога? Как лети там?

- Откъде да знам какъв е.

- Добре, дайте поред. К ъ д е г о в и ж д а т е ?

- Вече не го виждам.

- Защо?

- Защото отлетях.

- Кой?

- Аз.

- Къде?

- Земя, вие полудяхте ли? Аз правя заход за кацане при вас!

- А човекът къде е?

- Кой?

- Който лети!!!

- Аз не мога да го следя! Откъде да знам, къде е! Пуснали дявол знае кого в в коридора за кацане и на всичкото отгоре искат и да го проследяваме! Въобще не ми дреме къде е той сега!

- Спокойно, капитане. Можете ли да го опишете?

- Кретен на градински стол!

- А защо лети?

- Защото е кретен! Хванете го и го питайте защо!

- Но какво го държи във въздуха? - в отчаяние хрипти диспечера. - Каква магична сила? Какво е летателното му средство??? Все пак не може да лети на стол!!!

- Към стола му са привързани топки.

По-нататък следва непреводима игра на думи, диспечерът е разбрал, че нашият въздухоплавател е привързал тестикулите си за стола и иска да разбере по какъв начин този садо-мазохизъм предизвиква подемна сила.

- Господ във въздуха го държи за яйцата ли?

- Сър, аз се придържам към традиционната сексуална ориентация, и не ви разбирам напълно - политкоректно отговаря капитана. - Той е завързал за стола въздушни балони, сър. Очевидно са пълни с лек газ.

- Откъде има балони?

- Този въпрос към мен ли е?

- Извинете капитане. Бихте ли го описали?

- Мъж на средна възраст. С риза и бермуди.

- Бял или черен?

- Син.

- Капитане!?!?!? Какво значи - син?...

- Вие знаете ли, каква е температурата отвън? Пробвайте сами да полетите без самолет.

Този радиообмен от лудницата се провежда в ритъма на рап. Въздушното движение е интензивно. Диспечерът моли за таблетка против шизофрения. Пристигащите самолети биват пренасочени към други летища. Излитанията са спрени.

... На радарите - нищо! Човекът е мъничък и никак не е метален, балоните са малки и латексови.

Свързват се с военните. Обясняват и се заклеват, лекарят на летището потвърждава вменяемостта на обаждащия се.

Вдигат изтребител.

...Нашият въздухоплавател в преизподнята над бездната, във фрустрация от ужаса, замръзнал и замаян, едва поемащ разредения леден въздух, с предсмъртен поглед съпровожда снижаващите се край него лайнери. Той замръзва заедно с нещастното си столче, люшкан и тласкан, съзнанието започва да го напуска.

Поредния рев е особено могъщ - на сто метра лети изтребител. Главата на летеца с любопитство е обърната в неговата посока. Подминал балонната си цел, изтребителят се обръща и при обратния курс пилотът вдига палец за поздрав.

Такова нещо нашия бивш летец-курсант не може да издържи, зрителния център в замръзналия мозък подава команда за впръскване на адреналин, сърцето тласва кръв - и той показва на пилота среден пръст.

- Жив. - неодобрително докладва изтребителя на базата.

Вдигат полицейски хеликоптер.

Спасителната операция завършва бързо - снайперът прострелва един балон. После втори. Междувременно, вечерния бриз е отнесъл стола, балоните и естествено нашия приятел над морето.

Отдолу е събрана цяла флотилия катери на бреговата охрана. Свободната публика на всевъзможни плавателни средства се наслаждава на зрелището и пречи на катерите.

Третия балон се пръсва и снижението става очевидно.

На петия прострелян балон нашия човек се пльосва във вълните.

Но въжетата, на които са се държали надутите балони са се увили във високоволтовите проводници... Целия район Лонг-Бийч остава без електричество.

Лекарят напипва пулс на шията, гледа в зениците, слага система с кофеин, глюкоза и релаксанти във вената. Докторът се отдръпва, на пострадалия веднага изсипват чаша уиски в гърлото, трият ушите, бият шамари .... и едва след това четирима матроси успяват да разтворят пръстите и да разплетат краката, увити като змии около стола.

При такъв интензивен масаж той започва да се съвзема. Самостоятелно започва да трака със зъби. Усмихва се, когато в каменните от треперене мускули забиват инжекции. Накрая произнася първата псувня. Животът се завръща.

И когато на крайбрежната улица го прехвърлят в линейка и светкавиците на пресата заслепяват тълпата, нахална кореспондентка успява да се промуши микрофон между санитарите и да запита:

- Кажете, защо все пак направихте всичко това?

Той отговорил: "Човек не може да стои без работа".

****

Лари Уолтърс е единствения човек, който е включен в почетната книга с Дарвиновите награди,
макар да е останал жив и фертилен след приключението си.

[Marlboro]

[ganador]

[ganador]

[Pyrhel]

www.youtube.com/watch?v=8wWuH7MIeCA

[hotblooded]

Църква. Венчавка. Свещеника търцествено:
- Съгласен ли сте да вземете тази жена?
Младоженеца:
- А можете ли да предложите нещо по-добро?


- Подсъдими, защо сте удушили жена си, нямаше ли друг начин , за да изгладите проблема?
- Предишния път опитах да я отровя, но безрезултатно.

[randity]

"Да сготвиш боб, Пено, не е като да си чешеш з..ника! Бобът е изкуство, а не можеш ли един боб да сготвиш, няма кой да те вземе..."

Така казваше едно време чичо Ваньо, докато избърсваше мустак с ръкава си, а леля Пенка ревеше скришом, защото никога не успяваше да направи боба като свекърва си. И ние с Буба ревяхме, защото не искахме д...а ядем боб, а ни плашеха, че ще ни го изсипят в гърба. Не ни пускаха да играем, докато не си изядем боба.
До последната лъжица.
Вероятно от тогава го недолюбвам и не проявявах желание да овладея изкуството на бобоготвенето.

Първото ми гадже ме заряза, когато с три години закъснение разбра, че не мога да готвя боб. Беше болезнено. Беше сълзливо. Прекарах три дни заровена в готварски книги и сополи, докато осъзная, че не мога да се справя. Успях да изкрънкам комши да сготви една тенджера боб... в името на любовта и разбирателството. И накрая, докато младежа омиташе боба каза : "Не е като на мама. Тя го прави на чорба, не на яхния. В глинено гърненце. "

В този момент осъзнах разрушителната сила на Мама и ме обзе желание да й (завра) прибера гърненцето в (гъ...) долапа. Това обаче, не промени факта, че не можех да готвя боб и той си тръгна. Няма боб - няма любов.

Болезнените спомени ме атакуваха, когато Владко се обади, че се е прибрал от Испания и много, ама много му се яде... Познайте какво! Мнеее, не мусака. Боб!
Човек, който осем месеца в годината си пече четирибуквието по разни плажове, смуче коктейли и разтрива мацки и бам! Прибира се в България да се напълни с боб.
Щото у Испания като нашия боб нЕма. И ме изнуди.
Пет години ми носел раницата до училище за единия боб. Като си дойде, та да му сготвя.
Въпреки, че знае, че членувам в кръжока "кунки в гъзунки" настоява да му сготвя боб. Че и успява да ме навие накрая.

И така... извади си Блонди ръцете от онова ми ти място, запретна ръкави и...грабна телефона.
Като една модерна блондинка си заврях "свободните ръце" (не онези горните) в ушите, а комши започна да провежда дистанционно обучение.
" Значи...трябва ти тенджера под налягане, фасул, лук, домати, пипер, джоджен, сол и вода."
Аха. Тичам до магазина да набавя всичко.
Обаждам се за следващите инструкции.
Комши казва, че тя накисва фасула, за да уври по-бързо. После в тенджерата под налягане за 10 минути. Отцеждаме. Слагаме нова вода. После запържваме лука и доматите, слагаме подправките, варим още 10 минути без капак и...Воала!

"Ще се справиш ли?", пита малко плахо комши. " Е, ще се справя разбира се! Аз блондинка ли съм или (лукова...) не съм?!"
Затварям телефона и започвам по план.
Накисвам боба. Забравих да питам колко се слага, та обърнах целия пакет, да не се окаже, че не стига. Двайсет минути наблюдавам процеса на киснене. На чорапите толкова им трябва долу-горе, значи и на боба са му достатъчни. Слагам в тенджерата под налягане и пълня вода мълко под ръба. След 10 минути, когато уж трябва да извадя боба, клапанът на тенджерата започна да подскача.
Звук като от сирени на 2-ри юни.
Предусещам, че след малко ще стържа скапания боб от тавана.
Не! Ще накарам Владо да го стърже!

Решавам, че боба е сварен и го понасям към мивката за голямото цедене.
За по-лесно отливам направо водата в мивката. Парата обаче ми запотява очилата, което води до смущения в картината, обръщане на тенджерата и мивка, пълна с боб.
Добре, че имам мрежичка на сифона, та възпрепятства отпътуването на ля фасоля по неведомите пътища канални.

Тука вече трябва да се намеси комши.
Звъня. "Събери фасула в гевгир, изплакни го и го сложи пак да се вари."
"Ами ако нямам гевгир? В шепички може ли?" "Може." - казва комши и се успокоявам, че се справям добре. Щото можеше и по-зле да е.
Можеше цайсите ми да паднат в тенджерата и да видиш тогава как гледам на боб.
Слагам за второ варене и зяпам как се джуркат бобчетата следващите 10 минути.
Пържа лука, доматите, слагам подправките.
Престрашавам се да опитам, ама само от чорбата, без зрънца.

Нещо му липсва на тоя боб. Обаче ме е срам пак да се обадя на комши.
"Бе аз що не взема да видя в нет-а", казвам си и задавам "боб" на Гугъл.
Той ме изстрелва директо във форума на БГ-мама.
Е, баш на място попаднах! БГ мамите знаят как се готви бобец.
Знаят поне 188 начина + тайните рецепти на свекървата.
Е, те тоя път ще го докарам! И на Владко ушите му ще плющят.

Чета, че едната слагала малко ракия, да омекнел хубаво (боба де). Ама не казва колко е това "малко". Като знам на тати мярката, малко е около 150-200 мл.
Хаквам една чаша ракия в боба. Да омекне.
Другата слагала босилек 3-4 стръка. И снимка на босилека сложила. Решавам да не рискувам с треволяците пред блока (че съседите си разхождат кучетата там) и тичам до магазина. Хаквам и ригана вътре. После разбрах, че босилека е друго, но Владко треволяците не ги разбира.
Третата сгъстявала боба с брашно. Колко брашно?
Тия жени, да им се не види, мерилки нямат ли?
Отварям пакет брашно. За по-лесно решавам, че ще тръсна направо от пакета, пък то като се сгъсти ще се види.
Тръснах. Половината пакет.
Изплъзна ми се някак от ръката. Издигна се брашнен облак, чу се леко "пльос" и пак зацапах остъклението. Мамка му и очила!
Освен боба, лука и подправките, на повърхността изплуваха и множество брашнени топчета. И голямата топка в средата.

Е, кво пък! Ще ги разбъркам с дървената лъжица и те ще се разбият.
Бърках. После взех тел за разбиване. Пак бърках. Нямат разбиване.
Грабнах миксера и...пляс в тенджерата. Разбиха се скапаните топчета.
Фасула малко подрънча, малко излетя като надигах миксера, но то без зян не може.
Обаче пък се сгъсти чорбата. Като за мекици се сгъсти.
Дървената лъжица залепна в средата и за момент помислих, че покрай вълнението и бегемамиците им съм метнала и Поксипол вътре.
Установих, че боба ми май не става за ядене.
Ама аз така не се предавам. Аз блондинка ли съм или (лукова...) не съм?!
Грабвам две кутии и се замъквам до ЖП стола. Там винаги има боб.

Прибирам се и точно успявам да изсипя боба в тенджерата, когато Влади и Пацо пристигат.
Опукаха половината и по едно време Владо изтърси :" Много хубав боб, ама не е като на мама. Да видиш мама какъв го прави!".

Прав беше чичо Ваньо навремето... "Да сготвиш боб, Пено, не е като да си чешеш з..ника! Бобът е изкуство, а не можеш ли един боб да сготвиш, няма кой да те вземе. "

Та така! Аз боб не мога да готвя.
Ще си търся мъж, който не яде боб. Или ако яде, поне да може да си го сготви сам.
Щото какво от това, че имам седем китеника, две тъкани пътеки и пълен кашон дантелени каренца чеиз, като един боб не мога да сготвя.
А той боба движи любовта. На мама боба.

[hitrata_lisi4ka]

Боба с любов се готви! Иначе не е като на мама!

[opex]

  ахахаххахахахахаха

[Alexi]

в съседния апартамент на моренцето има фен с БМВ М5 ,ф10ка .. 560 кончета няма такава кола заклевам се .. черна ,нечовешка ..

[Danchev]

Някой ако иска да си регне акаунт под номер 2-илди ся е момента

[Nebhotep]

Китаец влиза в магазин за бельо, чийто собственик е евреин.
– Искам 20 черни сутиени размер 85 Д.
Евреинът:
– Разбира се, но черни намирам трудно и цената им е 15 лв. за брой.
– Няма значение - казал китаецът - плащам.
Взел покупката и си тръгнал. След седмица се връща пак.
– Искам 30 броя черни сутиени размер 85 Д.
– Да, разбира се - казал евреинът - но е толкова трудно да ги доставям и цената им скочи на 25 лв. за брой.
– Няма значение, плащам - казал китаецът, платил си покупката и след седмица, пак при евреина.
– Искам 100 броя черни сутиени размер 85 Д!
– Да, но цената им скочи много - казал евреина - изключително трудно е да ги доставя; по 75 лева за брой са вече.
– Няма значение, плащам - отговорил китаецът.
Докато опаковал поръчката, евреинът, разяждан от любопитство попитал:
– Извинете, но ще ми кажете ли какво ги правите толкова много сутиени?
– Режа ги през средата и ги продавам като еврейски шапки по 200 лв.

[Bobi]

Ахаха, този виц поцепва. 

[Bobi]

Поли, какво е това?

[hotblooded]

[hotblooded]

   какво е пушил тоя...   

[К.Методиев]

Един таван и един преден капак и трябва, евентулано и заден панел и тая кола става кукла, ще има да и се радват келеметата после, такива колко съм видял да възкръсват.

[hotblooded]

Един таван и един преден капак и трябва, евентулано и заден панел и тая кола става кукла, ще има да и се радват келеметата после, такива колко съм видял да възкръсват.

Не се и съмнявам че ще възкръсне, и по тежки случаи възкръсват.....