Акумулатори - FAQ

[Bobi]

• Обща информация

Автомобилен акумулатор е тип акумулатор, доставящ електрическа енергия в автомобила. Изработен е през 1859 г. от френския физик Гастон Планте. Макар че се е променил от гледна точка на конструкция, акумулаторът който ние използваме днес в автомобилите е изработен от последователно свързани 2 волтови елемента, всеки от които е абсолютно подобен на елемента на Гастон Планте.
Той може да бъде Стартерен, доставящ електричество до стартера, светлините и запалителната система на двигателя, или Тягов - използван като основен източник на енергия в електромобила.
Автомобилните акумулатори са най-често оловно-киселинни акумулатори, осигуряващи напрежение от 12-волта (по-точно 12.6 волта). За тази цел те съдържат шест клетки, свързани последователно, всяка от които има номинално напрежение от 2 до 2.1 волта. Както и другите акумулатори от този тип, той е направен от електроди, съдържащи олово и оловен диоксид. Тези пластини са потопени в електролит, съставен от приблизително 35% сярна киселина и 65% дестилирана вода. Вследствие на протичащата електрохимична реакция химическата енергия се превръща в електрическа. При разреждането на акумулатора материалът на електродите реагира с киселината от електролита, превръщайки се и в двата случая в оловен сулфат. Когато акумулаторът се зарежда, протича обратната реакция. Оловният сулфат се превръща съответно в олово и оловен диоксид, възстановявайки електродите до началното им състояние.
  Тъй като оловният диоксид и оловният сулфат са кристални порьозни вещества те са поставени в метална решетка за по-добра механична устойчивост. Към електродния материал се добавят различни вещества - калций, кадмий или стронций за промяна на плътността, твърдостта или порьозносттата. Това позволява по-лесното производство на електродите.

И сега съществената част: Какво трябва да знаем за акумулаторите? Това са капацитет, стартов ток, видове, модели, марки и диагностични параметри.

• КАПАЦИТЕТ

Това е, което пише на етикета и се измерва в амперчасове (А.ч, Ah)
Долната граница на капацитета се определя от:
- възможността да останем една нощ с включени габарити и те да светят до сутринта. Ако не сме прекалили с лампичките по пръскалките и на други места, минимумът е 35 А.ч. Ако всичките габарити са диодни, тогава ще ни стигнат и 15 А.ч.
- възможността да запалим изправен двигател в най-студеното възможно време (примерно -18 градуса) с празен карбуратор. За бензинови двигатели 1.1 - 1.6 с нормални масла (15W40) и без много тунинг необходимият капацитет е между 10 и 20 А.ч
- възможността да пътуваме около 3 часа с повреден алтернатор през нощта. За тази цел трябват около 45 А.ч
С отчитане на стареенето на батерията през гаранционния срок и с известен резерв, в завода поставят батерии 55А.ч (62 на по-старите лади) и препоръчват подмяната им с такива.
Горната граница на капацитета се определя от:
- парите в джоба и други парични съображения
- мястото в коша на двигателя
- общата маса на автомобила (ако ще се състезаваме - 1-2 кг може да са важни)

Въпрос: Какъв капацитет акумулатор е най-добре да използваме?
Отговор: НАЙ-ГОЛЕМИЯТ, КОЙТО ПАСВА НА МЯСТОТО!

Големият акумулатор е приятел на шофьора. Той позволява:
- по-дълго оставяне/забравяне на включени ел. консуматори в спрян автомобил
- пускане в ход на не-съвсем-изправен двигател, с много опити
- по-дълго пътуване с повреден алтернатор
- по-дълга експлоатация на дадената батерия (непропорцилнално - ако на дадената кола 55А.ч живее 2години, 75А.ч като нищо ще живее 3.5-4години.)
- по-голям толеранс към неизправностите на ел. инсталацията (неточно зарядно напрежение, големи контактни съпротивления в клемите поради окисление)
- да оказваме помощ при запалването на други автомобили

Гаражни легенди:
- Големият акумулатор няма да се зарежда достатъчно от наличния алтернатор - НЕВЯРНО! Изправен алтернатор зарежда еднакво добре батерии със всякакъв капацитет. По-големите се зареждат по-бавно, но и също толкова по-бавно се изтощават от консуматорите, така че при нормална експлоатация е все едно.
- Големият акумулатор претоварва алтернатора, стартера или нещо друго - НЕВЯРНО! Единственото, за което наистина допринася, е възможността да изгорим стартера с по-продължително въртене на неизправен двигател без необходимите паузи между опитите.

• СТАРТОВ ТОК

За бензиновите двигатели един акумулатор, подбран по горните правила, има груб излишък по стартов ток - между 3 и 5 пъти. При стареенето на батерията, максималният стартов ток намалява пропорционално на капацитета, така че и на старата батерия не ни е той белята.

• ВИДОВЕ

Обслужваеми - най-евтини. Тези батерии имат течен електролит, капачки, които лесно се вадят и вървят със задължението да се наглеждат за ниво на електролита. Имат относително бърза загуба на вода при интензивна употреба на автомобила и относително бърз саморазряд (около 15-30% за месец, като са нови. ). Забележимо отделят взривоопасни газове даже и както си седят, затова съхраняването им в затворени помещения не е мъдро. Единственото им предимство е, че ако изгубят вода от презаряд, тя може да им се долее. Изискването водата да е чиста не е майтап - ползва се дестилирана вода, само в пластмасови или стъклени съдове, промити предварително с дестилирана вода. Като им се долее веднъж вода от чешмата, саморазрядът става около 30% на ден. Контактът на водата или електролита с желязо води същия ефект като от чешмяната вода.

Малкообслужваеми - по-скъпи с около 10%. Тези имат сгъстен електролит (течен, но с по-голям вискозитет), капачките пак лесно се отварят, но производителите са се постарали да сведат загубата на вода до степен да е достатъчна една проверка на 6 месеца. Саморазрядът е по-малък - примерно 5-7% месечно. След първото доливане на вода трябва да се смятат за обслужваеми (виж по-горе) и да се проверяват по-често.

Необслужваеми - още 10% по-скъпи. Също като малкообслужваемите, но със самочувствието, че не им е нужна проверка на нивото през целият гаранционен срок. Затова са със залепени капачки и нямат индикатори за ниво. Някои марки имат "оченце", което показва с цвета си степента на зареждане и износване. Саморазрядът е пренебрежим - примерно 1% месечно. Доливането на вода е невъзможно без счупване или отлепяне на капака, за повечето модели, затова старателно трябва да се пазят от презаряд. Не бива да се зареждат с устройства без ограничител на напрежението.

Сухи/Херметични - яки, корави цени, 2-4 пъти по-високи от другите. Електролитът е сгъстен до състояние на гел и захванат в текстилна матрица между електродите. Пластмасовият корпус е херметичен, с предпазен клапан, който се отваря само при опасно налягане на газовете вътре. Допустима е експлоатация в произволно положение в пространството - прави, наклонени, обърнати. При нормална експлоатация не отделят взривоопасни газове, саморазрядът се движи в широки граници - 1-15% месечно, зависи от модел, марка и късмет. Вода няма къде да се долива - ако се допусне да бъде изгубена при презаряд, батерията се бракува. Имат високи изисквания към устройството, което ги зарежда. Стандартният ладов алтернатор не покрива тези изисквания! Употребата им в автомобилите се ограничава до по-скъпите алармени системи, машините с много висока проходимост и ултра скъпите имиджови автомобили.

Тук работата е проста - купувате, каквото ви хареса (без сухите) и се съобразявате с особеностите.

• МОДЕЛИ И МАРКИ

Променливото качество от времето на социализма вече го няма. Като са нови, всичките работят. Ако ел. инсталацията е изрядна (напрежение в тесни рамки 14.0-14.1, двигателят запалва лесно, утечка под 50 милиампера) всичките изкарват поне двойно гаранционния си срок. Уцелването на калпава батерия е по-скоро рядко явление в последните 5-7 години - казва го човек, набрал впечатления от поддръжка на автомобили и МНОГО UPS-и с автомобилни батерии
Имам много лоши впечатления от батериите, които идват от завода сухи и ги пълнят с електролит в работилници.
Заключение: марките и моделите имат второстепенно значение. Търсете заводски заредени батерии, не много стари (макс. 4 месеца от производството) и няма да съжалявате.

• ДИАГНОСТИКА

Забравете за прибора за измерване на плътност, освен за по-старите обслужваеми батерии. Нищо няма да познаете по него на по-новите.
Капачки покрити с кафяв налеп отвътре = системно презареждане или батерията е доста стара (5+ години).
Напрежение на изключена от всичко и преседяла 1-2 часа батерия:
12.8-13.0 волта = напълно заредена,
12.1-12.3 = напълно изтощена,
под 12 волта - опасно изтощена, в това състояние се разрушават за няколко дни напълно.

Напрежение на зареждане (правят се две измервания: с включени и с изключени фарове, и двете при поне 2000 об/мин на двигателя): трябва да е 13.8-14.2 волта. По-старите батерии толерираха по-големи отклонения, но съременните - не. Ако напрежението е по-ниско, попътувайте 20-30 минути и пак измерете - може батерията да е изтощена от преди това. Ако все пак е по-ниско, или пък по-високо, намерете и отстранете причината.

Ток на утечка - изгасен двигател и всякакви консуматори, мери се, като се откачи отрицателната клема и се свърже амперметър между нея и извода на акумулатора: до 50 милиампера - добре, над 50 - лошо, обичайните виновници са аларма и музика.

Стандартните ладови релета за зареждане (електронни) по спецификация могат да стабилизират на нива от 13,8 до 14,6. Ако се случи да сте в долна или горна граница трябва да проверите дали това не се отразява зле на вашия акумулатор (системно недозареждане или презареждане). Съответно ако колата се експлоатира на по-къси пробези, по-добре би било да толерираме горната граница на поддържаното напрежение и обратното.
Нещо важно...на незаредена електролитна батерия нивото на елетролита спада. Не доливайте вода на незаредена батерия. Има опасност при зареждане тя да изкипи. Разликата в нивата достига до към 1 сантиметър. Долива се когато е частично заредена, прави се малка пауза в зареждането от порядъка на час примерно и после зареждането продължава.

Източник: Линк