Забавно-комично пътуване до Сърбия

[К.Методиев]

Хайде и аз да опиша една не толкова невероятна история, но пък забавно комична.
Действието се развива преди няколко месеца. Решихме да си направим отново една еднодневна екскурзия до Власинското езеро, да хапнем да пийнем и тези три неща...

Тръгнахме две коли, че бяхме повече хора за една кола, по принцип често си ходя до Сърбия, че ми е близо за цигарки нещо и други глуспоти.

Тръгнахме двете коли към Сърбия рано сутринта минахме през ГКПП Стрезимировци, на Българската граница минахме без проблеми, че даже се оказахме и познати с митничарите, обаче за зла участ се оказа, че съм си забравил пълномощното, колата ми е инвалидна, но както споменах вече на границата бяхме познати провериха документите и минахме.

Стигнахме при Сърбите отново искаха документите за проверка, и след няколко минути се върна сръбския митничар и ми иска пълномощно е да ама нямам и почнахме да се обясняваме кои кой е, на кой е колата той къде е къде отиваме и т.н., накрая с митничара стигнахме до решение ,,брато що че черпиме сега, сок или кафе", казах му, че няма проблем ще се разберем на връщане.
Минах аз и изчаках другата кола да мине, другата кола я караше приятелката ми, мина и тя и си продължаваме по пътя вече към Власинското езеро, караме си ние нормално, че там сръбските полицай ако решат, че си в нарушение ще плащаш няма как.

Минахаме вече 7-8км в Сърбия и изведнъж гледам в огледалото, че до жената се изравнява някаква черна S класа и някакъв и маха да спре в този момент си викам аз сега па какви са тия и спирам и аз, а бях на 70-80 метра пред тях, спирам и гледам, че мерцедеса е спрял пред нея и нещо става, вкарвам задна, че пътя беше тесен за обръщане и се връщаме бързо назад, спираме при тя и какво да видя митничара дето се занимавахме с него и обяснява нещо на сръбски, а аз още не знам какво де, в този момент разбирам, че митничара като и е давал нейните документи в него са били документите и на мерцедеса със сръбска регистрация, та неговия талон се бил залепил за нейния и така му взела и неговите документи, разбрахме се върна му документите и всичко беше точно продължихме си по пътя.
Стигнахме си до крайната дестинация ресторант Нарцис, евтина и вкусна сръбска скара, пържоли, плескавици, всичко както си му е реда, хапнахме пийнахме, поседяхме и на вечерта си тръгнахме.
Преди да тръгнем минах през един магазин да си заредя цигарки, може да се вземат само по 2 кутии на човек, напазарувахме си точно колкото може да прекараме за да нямаме проблеми, разбира се взех и един сок за моя приятел митничара, че не се знае какво ще го е прихванало, а след случая с талона едва ли ни е забравил.

Та стигнахме на връщане до сръбската граница, разбира се там ни очакваше митничаря провери документите и накрая не забрави да пита ,,брато сок или кафе" викам му сок съм взел, взе си сока и минахме.
Стигнахме до нашата граница, първо беше жената пред мен, дойде една жена представи се и каза митническа проверка и като се почна една проверка на нейната кола то не се завираха в багажници под седалки, капаци предни задни се дигаха, багаж, абе всичко провериха, чанти манти, 20 минути ровене.

Мина тя и беше мой ред, пак същите митничари казаха всички да слезнат от колата почнаха пак под седалки да се завират, под таблото, искаха да сваля четирите стъкла до долу светиха във вратите клатиха ги, после ми казаха да вдигна предния капак, вдигнах го и митничара вика филтъра знаеш ли как се сваля, викам му знам, сваляй го, отворих му го погледна вътре и това беше.
Минаха на багажника, тотален тараж и там направиха, почнаха тъпи въпроси на какво карам, викам им на газ карам, а в резервоара бензин имаш ли ме питат, викам им имам малко(тогава си мислех сега и него ли да свалим), та провериха си всичко хората и минахме там, като цяло доста ни мотаха, често минавам там, но това за първи път ми се случи.
Продължихме си по пътя към Перник, на Трън се наложи да спираме да зарежда другата кола на петрол, там бензиностанцията е от старите петроли с 2 колонки, една дизел и една бензин, естествено жената спря на тази с бензина сипа 20 лв и продължихме по пътя, карам аз по нея гледам колата и почна да си пуши от ауспуха сериозно, викам си бах и френската кочина почнала е да гори масло здраво, а между временно ни захвана и един як дъжд.

След известно време ми звъни по телефона и ми казва колата не върви няма мощност, питам я нещо свети ли по таблото не и светило нищо и викам карай сигурно си я намокрила, криво ляво стигнахме до Перник.
Да но колата и почна да пуши още повече палим я аз няма мощност, пуши сиво здраво отзаде, отидох да помериша, за мое учудване смърдеше на суров дизел много яко, сетих се аз какво е станало сипали са и дизел, но как точно от бензинова колонка сипаха дизел не знам и аз до ден днешен.
Източих го на другия ден сипах бензин и след известно време колата си заработи нормално, иначе по таблото светеше чек лампата и каквото още може да свети.

Това беше моята кратко-комично и забавна история.

[P.Kostadinov]

Определено започнах седмицата с усмивка 
А това с бензина на митницата направо ме разби